30.11.2025 г., 7:05  

И рай да има... Нищичко не значи...

124 1 4

Парите ще останат, а и къщите,

и явна ще е всяка малка тайна,

и близките ви ще останат същите,

достигнете ли гарата си крайна.

И ще увиснат тъжно безпредметните,

и кухи думи. Приживе нечути.

И всичко отброено и пресметнато

ще се сведе до шепичка минути.

И после изтощени и прегракнали

ще замълчат... Платени оплаквачи...

каквото и когото да сте чакали...

И рай да има... Нищичко не значи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мини. 15 години живях извън България, не бях много близка с никого от съседите ни, но се натъжих... Цял ден не съм на себе си. Светлина по пътя му!
  • Съболезнования, Наде! От това по- лошо няма! Нека почива в мир! Съжалявам!
  • Не е за "браво" Мини... Преди час почина съседът ми. Млад човек. Таим, стискаме, страхуваме се, чакаме... И току-виж недочакали...
  • След смъртта, нищо няма значение, да бъдем добри докато сме живи. Да не премълчаваме мили думи, които могат да стоплят душата. Браво, Наде!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...