И разбрах, че отдавна ме няма... (Тази сутрин отворих очите си)
И разбрах, че отдавна ме няма...
(Тази сутрин отворих очите си)
Тази сутрин
отворих очите си.
И разбрах,
че отдавна ме няма.
Във камината стенеха
въглени,
ослепили очите си
в чакане.
Тази сутрин
отдавна е мръкнало.
Във ръцете
си свещи ще паля.
А мъглите ще пратя
в изгнание.
Ще се върнат.
Не ще съм забравила...
Тази сутрин
съм лунно мълчание,
избеляло от
взиране в нищото.
С две ръце разпнати.
Непогалени.
И с оловно сърце
във излишък...
Тази сутрин
отворих очите си.
И разбрах,
че отдавна ме няма...
След студената сянка
на вятъра
пак забързана в нощите
скитам се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
