Dec 1, 2008, 12:06 AM

И разбрах, че отдавна ме няма... (Тази сутрин отворих очите си) 

  Poetry » Phylosophy
2455 0 25

И разбрах, че отдавна ме няма...

(Тази сутрин отворих очите си)

 

Тази сутрин

отворих очите си.

И разбрах,

че отдавна ме няма.

 

Във камината стенеха

въглени,

ослепили очите си

в чакане.

 

Тази сутрин

отдавна е мръкнало.

Във ръцете

си свещи ще паля.

 

А мъглите ще пратя

в изгнание.

Ще се върнат.

Не ще съм забравила...

 

Тази сутрин

съм лунно мълчание,

избеляло от

взиране в нищото.

 

С две ръце разпнати.

Непогалени.

И с оловно сърце

във излишък...

 

Тази сутрин

отворих очите си.

И разбрах,

че отдавна ме няма...

 

След студената сянка

на вятъра

пак забързана в нощите

скитам се...

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??