pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
31.08.2017 г., 16:55 ч.  

И се давя в пръстта... 

  Поезия » Философска
1252 3 17

 

 

Преболя ли? – ме питат светулките в мрака.

Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.

Странен пътник съм. Чакам на гарата влака

минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.

 

Неразумна си! – с упрек отронва душата

от дървото на болката ябълков цвят.

А светулките чакат, но попиват в земята

и ме водят натам. (Пак ли в долния свят?)

 

Онемя от несбъдване детското в мене.

Все мечти си рисувах – с оранжев молив.

Тя, съдбата, е сводник. И пак ме ожени

не за принца добър. (Кой го търси красив.)

 

И се давя в пръстта... И пищи тишината...

А светулките хукват нагоре от страх.

Те са морз от сърцето. По тях ви изпращам

своя дъх във писмото. Със подписа: Бях

 

2009 г.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги се чувствам поласкана, когато ме навестиш с коментара си, Ласка! И се радвам на присъствието ти!
  • "А светулките хукват нагоре от страх.
    Те са морз от сърцето." !

    Поздравления за чудесния стих!
  • Благодаря ти за думите, с които ме радваш, Албена! И аз те поздравявам!
  • Много красиво, Мария! Неподражаема образност... Поздрави!
  • Колко хубаво си го казала, Доче - "невидима делнична бездна"! Пак си успяла да се вгледаш творчески в стихотворението и да ме зарадваш с поетичния си коментар-продължение! Прегръщам те, доверенице насърцето ми!
    Краси, важното е, че вече всичко е оправено! Не се чувствай виновен! Поздрави с пожелание за хубав ден!
  • Трябва да си призная, че пропуснатата буква "р" в заглавието е мой пропуск. Беше написано само главни букви и го пренаписах. Извинявам се.
  • "Преболя ли?" Нима е възможно
    тази болка ей тъй да изчезне.
    Щом в душата се вплита тревожна
    и невидима делнична бездна...
    И е трудно да режеш мостове
    да наричаш по име тревите
    и за всички на всичко готова.
    И все пак да успяваш да литнеш...

    Поклон пред перото ти!
  • А-ууу! Какво недоглеждане от мен... Изчервих се чак...Благодаря момиче златно!
  • Хубаво е стихотворението ти, pastirkanaswetulki!
    Поправи заглавието! Написано е "пъстта", вместо "пръстта".
    Приятна вечер!
  • Не знаех, Мария бъди вдъхновена и осветявай с поезията си!
  • "Пастирка на светулки" е заглавието на втората ми стихосбирка, издадена преди 12 години. Казвам това, защото може би и ти си от тези, които не знаят тази подробност. Дано този ник наистина ми приляга! Благодаря ти, че мислиш така, Силвия!
  • Ти наистина си пастирка на светулки, Мария, има защо да си с този ник. Стихотворението ти е изключително емоционално и въздействащо!
    Бъди! Поздрав! 🐝
  • Усмихни се, Елия! Нищо страшно не се е случило! Не сме деца, не сме ученици - нека не обръщаме чак толкова голямо внимание на оценките! Ти вече отреди най-високата летва на това стихотворение, слагайки го в своите любими! Благодаря ти, миличка! Не се чувствай виновна в никакъв случай!
  • Леле, направих мазало с оценките. Без да искам пипах по тях и намалих средното аритметично. Извини ме, пастирке!
  • Някой си прави букетче от крилата на моите светулки, но аз ще се опитам да реанимирам светлината им... Зарадвахте ме с поощрителните си думи, момичета, сърдечно ми благодаря!
  • Красиво и тъжно!
  • Великолепен стих! Браво!
Предложения
: ??:??