И се втурват кристалчета срещу лицето ми...
Първи сняг...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа
и не чува строшения звън на стъкла...
Гласове от стъкло
колебливо ме пазят
от простуда, от грешки, от навик, от страх...
Само ехо след тях... И вина... И порастване...
Пласт от спомени... Вятър от смях...
И се втурват
кристалчета срещу лицето ми...
Търсят прóлука да се превърнат в сълза...
И след мен няма вече следи от нозете ми.
Само вятър и ехо от смях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
