2.01.2011 г., 11:27 ч.

И се втурват кристалчета срещу лицето ми... 

  Поезия » Философска
1395 0 40

Първи сняг...

И детето във мен ръкопляска.

Слага шапка  и шал,

вади старата прашна шейна...

„Отпечатък” оставя в голямата пряспа

и не чува строшения звън на стъкла...

 

Гласове от стъкло

колебливо ме пазят

от простуда, от грешки, от навик, от страх...

Само ехо след тях... И вина... И порастване...

Пласт от спомени... Вятър от смях...

 

И се втурват

кристалчета срещу лицето ми...

Търсят прóлука да се превърнат в сълза...

И след мен няма вече следи от нозете ми.

Само вятър и ехо от смях...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??