Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Jan 2, 2011, 11:27 AM

И се втурват кристалчета срещу лицето ми...

1.6K 0 40

Първи сняг...

И детето във мен ръкопляска.

Слага шапка  и шал,

вади старата прашна шейна...

„Отпечатък” оставя в голямата пряспа

и не чува строшения звън на стъкла...

 

Гласове от стъкло

колебливо ме пазят

от простуда, от грешки, от навик, от страх...

Само ехо след тях... И вина... И порастване...

Пласт от спомени... Вятър от смях...

 

И се втурват

кристалчета срещу лицето ми...

Търсят прóлука да се превърнат в сълза...

И след мен няма вече следи от нозете ми.

Само вятър и ехо от смях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0