отсам вечерния вятър… и дъжд оттатък…
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен
и думите по мен ще изписва
които не знаеш
ще изреже от облаци кула с прозорец за мен
защото обича красивите приказки
и ще пее
сърцето му влюбено в нежния такт на дъжда
а аз ще разпусна косите си
като онази Рапунцел…
за да те имам…
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
*
Мила Дони, радвам ти се много, прегръщам те...
*
Доче мила, звездно да ти е в душата и сърцето... прегръщам те...
*
Ани мила, знаеш... любов е... прегръщам те...*
*
Силвия мила, чудесно е... че си тук и прочете, прегръщам те...
*