отсам вечерния вятър… и дъжд оттатък…
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен
и думите по мен ще изписва
които не знаеш
ще изреже от облаци кула с прозорец за мен
защото обича красивите приказки
и ще пее
сърцето му влюбено в нежния такт на дъжда
а аз ще разпусна косите си ...