"Любов ли? Какво е любов? Женски фантазии и нищо повече."... ("Птиците умират сами")
И ще си я измисля ако трябва!
В очите ти ще си я нарисувам,
ще си повтарям, за да не забравя
"Не фантазирам, нито пък сънувам!"
Ще видя две врабчета под дъжда,
едното ще го кръстя с твоето име,
а по-нататък падне ли нощта,
ще ме поглеждаш ти от чаша с вино.
Полунасън, полуопиянено
ще хвана лист и молив във ръка
и всяко свое чувство съкровено
в най-нежния си стих ще облека...
И ще си я измисля ако трябва!
Каква любов ще е! Като на кино!...
И чак когато моливът оставя
и бъде празна чашата със вино,
една... две... три сълзи ще се проплъзнат
диханието ми в болка да превърнат.
От празнота сърцето ще замръзне
и самотата ми ще ме прегърне.
И после ще се влюбя пак... Във нея.
Ще сипя още вино... Пак ще пиша...
За любовта. Докато полудея...
... Или докато просто спра да дишам.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени