И ще си я измисля ако трябва!
"Любов ли? Какво е любов? Женски фантазии и нищо повече."... ("Птиците умират сами")
И ще си я измисля ако трябва!
В очите ти ще си я нарисувам,
ще си повтарям, за да не забравя
"Не фантазирам, нито пък сънувам!"
Ще видя две врабчета под дъжда,
едното ще го кръстя с твоето име,
а по-нататък падне ли нощта,
ще ме поглеждаш ти от чаша с вино.
Полунасън, полуопиянено
ще хвана лист и молив във ръка
и всяко свое чувство съкровено
в най-нежния си стих ще облека...
И ще си я измисля ако трябва!
Каква любов ще е! Като на кино!...
И чак когато моливът оставя
и бъде празна чашата със вино,
една... две... три сълзи ще се проплъзнат
диханието ми в болка да превърнат.
От празнота сърцето ще замръзне
и самотата ми ще ме прегърне.
И после ще се влюбя пак... Във нея.
Ще сипя още вино... Пак ще пиша...
За любовта. Докато полудея...
... Или докато просто спра да дишам.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
И аз се чувствам добре покрай вас! Прегръдки!
