May 14, 2014, 8:51 PM

И ще си я измисля ако трябва!

  Poetry » Love
800 0 5


"Любов ли? Какво е любов? Женски фантазии и нищо повече."... ("Птиците умират сами")

И ще си я измисля ако трябва!
В очите ти ще си я нарисувам,
 ще си повтарям, за да не забравя
"Не фантазирам, нито пък сънувам!"
Ще видя две врабчета под дъжда,
едното ще го кръстя с твоето име,
а по-нататък падне ли нощта,
ще ме поглеждаш ти от чаша с вино.
Полунасън, полуопиянено
ще хвана лист и молив във ръка
и всяко свое чувство съкровено
 в най-нежния си стих ще облека...
И ще си я измисля ако трябва!
Каква любов ще е! Като на кино!...
 И чак когато моливът оставя
 и бъде празна чашата със вино,
една... две... три сълзи ще се проплъзнат
диханието ми в болка да превърнат.
 От празнота сърцето ще замръзне
и самотата ми ще ме прегърне.
И после ще се влюбя пак... Във нея.
Ще сипя още вино... Пак ще пиша...
За любовта. Докато полудея...
... Или докато просто спра да дишам.

Павлина Соколова

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз се чувствам добре покрай вас! Прегръдки!
  • прегърнах с мислите си едно проскубано врабче
    с крачета кални,
    нечакано от никого в простора...
    По него ти изпращам късче предпролетно небе
    ............и душата си..........
    Ще я намериш във сълзата на окото му...

    Развълнува ме с искрената си емоция! Поздрав!
  • На инат ...
  • Измисляме я - вечната измамница,
    която всеки път ни връща в нищото.
    Отваряме поредна нова страница,
    в която уж се пишем по-пречистени,
    но после... ни обгръща бавно ужасът
    на болката свирепа, а заразата
    да вярваме, че бялото безумие
    е път към рай, остава ненаказана...

    Поздрави, Павлина!
  • Измислена или не... сладка е пущината Лина, "покрай" теб винаги се чувствам добре!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...