30.09.2005 г., 2:41

И ще убия поразен

1.5K 0 10

ВОЙНА НА ЧУВСТВА

Разпъваш ме, огъваш, моделираш.
Копнежа ми разкъсваш на парчета.
Живецa с лекота убиваш.
От мен отива си Човекa.

Клупът се стяга! Нямаш милост!
Приижда буря, пада хлад.
С кристален дъх в сърцето целиш,
последен удар - леден ад.

Бездушна, празна - поразяваш.
Угасяш Огъня с кинжал.
В палач превръщаш се на Трепет
пред поглед молещ, опустял.

Не зная колко ми остава?!
Секунди? Дни ли?Часове?
В молитва търся Нежен ангел
да ме погали със ръце.

Искрици нови да запали,
да падне всяка бучка лед.
За да възкръсна от кристали,
да се превърна пак в Човек.

Обичам те... дори такава - убийца с ледена душа!
Ще те измия със Жарава
и ще убия с... Топлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Убийствено!!!Браво!
  • ОСТНАХ БЕЗ ДЪХ И БЕЗ ДУМИ ....УБИЙСТВЕНО Е НАИСТИНА.ПОЗДРАВЛЕНИЯ !
  • Евгени, стиховете ти, са образни, въздействащи и истински. Какво друго може да се иска? Продължавай! Пожелавам ти вдъхновението да те сполетява по-често, за да провокираш творчески. Въпреки, че само поетите си знаят емоционалната цена на всяко едно стихотворение.
  • Леда и студа винаги са били добра метафора за човешката безчувственост.
    Финалът е позитивен.Топлината ще спаси света!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=160820
  • Не съм чела досега по-лирично описание на садо-мазо.Определено не съм фен на подобни чувства , но това стихо ми хареса.Чувствено е.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...