... И след век се върни
... И след век се върни
Заминава си Лятото,
и ми маха с ръка,
и ме бодва отляво
малко трънче-тъга.
Но защо да тъгувам? –
То е само сезон;
ще се върне по-хубаво –
с по-широк хоризонт.
Ще едреят звездите –
в недостъпната вис;
в песента на щурците
ще се влюбват треви...
Аз оставам вградена
в тези слънчеви дни.
Тръгвай, Лято, без мене.
И след век се върни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
