Сляп да бях, ще те обичам,
за мен си ти невидим рай.
Всичко видимо отричам,
в мислите ми, щом си, знай.
Усмивката ти, щом блести,
ярко слънце в мене грее.
Дори на край света да си,
в мене поен славей пее.
Сляп да бях, ще те обичам,
ти начало си и край.
Все към тебе аз ще тичам,
към мене ти ръка подай.
Гласът ти, щом се понесе,
дълбоко в мен се чува.
Празното сърце изпълва се,
завинаги ще ти робува.
© Nebula Всички права запазени