И сух е снегът, а пък ние сме мокри
Преваля разсеян нетрайният ден
и стъпвам
в мъгливи пътеки...
Небето е тясно за нов Витлеем,
а късните лодки
се връщат полека.
Под покрива схлупен
на земна душа
промъкват се първите вярващи котки.
Джуджето се спъва в дълга брада
и сух е снегът,
а пък ние сме мокри.
Ще има подаръци, вино и мед,
канелени ангели,
топла елха
и някой усмихнат снежен човек
света ще прегръща
против самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
