7.08.2009 г., 19:12 ч.

И там в мрака оцеля... 

  Поезия » Философска
891 0 2

 

 

Безгрешни сме, дори когато

към ада бягаме смирени.

Изхвърлили от думите си болка

и търсещи безброй дилеми.

Очи притваряме сърдити

и мислим си за края,

не виждаме лицата впити,

които все мечтаят.

Преструваме се на живели

и мислим си за мъдростта,

но тя от някъде избяга

и там във мрака оцеля...

 

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??