Aug 7, 2009, 7:12 PM

И там в мрака оцеля... 

  Poetry » Phylosophy
851 0 2

 

 

Безгрешни сме, дори когато

към ада бягаме смирени.

Изхвърлили от думите си болка

и търсещи безброй дилеми.

Очи притваряме сърдити

и мислим си за края,

не виждаме лицата впити,

които все мечтаят.

Преструваме се на живели

и мислим си за мъдростта,

но тя от някъде избяга

и там във мрака оцеля...

 

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??