Роби (Роберт)
511 3486
2.10.2019 г., 8:24 ч.

Мечтаеш си понякога 

  Поезия
961 4 8

А спомняте ли си

Марина Влади

и Висоцки?

В десетки фотоси

актрисата

как влюбено го гледа!...

 

Очите й

с такава обич

го рисуват,

и щрих след щрих

чертите

на  лицето му  полагат...

А погледът й -

топъл

и вълнуващ!

Усмивката й –

разцъфтяла пролет,

като нежен стих

портрета му

в душата запечатва...

Унесена

в магията на този глас -

ту властен,

дрезгав

и хриптящ,

ту галещ 

и добър,

самата тя -

безбрежност

от обич,

топлина

и нежност,

и сякаш всеки миг ще полети

подобно влюбен гълъб

във простора ...

Мечтаеш си понякога...

Нали ще  е прекрасно -

с усмивка,

с поглед

и тебе някой

в някой ден,

във себе си

да нарисува...

Не си Висоцки - то е ясно!...

Но иска ти се

някъде

една Марина

и за теб да съществува!...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ирина!...Опитах нещо по-различно този път!...
  • Всеки си мечтае подобни неща,Роби,дори аз.....И все си казваме "дано"!А ти нищо не си загубил от тоя необичаен,но толкова съвършен стих!
  • Радвам се, че сте тук, Валя, Райна!...
    Хубава вечер ви желая!...
  • За всеки по една Марина нека се намери
  • Много красиво, Роби.
  • Георги, Мариана, Албена, благодаря, че отделихте внимание на този стих!...Хубав ден ви желая!...
  • Да, чудесно си го изрекъл, Роберт! Умееш да докосваш красиво... Благодаря ти!
  • Да, всеки се стреми към любовта...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??