Мечтаеш си понякога
А спомняте ли си
Марина Влади
и Висоцки?
В десетки фотоси
актрисата
как влюбено го гледа!...
Очите й
с такава обич
го рисуват,
и щрих след щрих
чертите
на лицето му полагат...
А погледът й -
топъл
и вълнуващ!
Усмивката й –
разцъфтяла пролет,
като нежен стих
портрета му
в душата запечатва...
Унесена
в магията на този глас -
ту властен,
дрезгав
и хриптящ,
ту галещ
и добър,
самата тя -
безбрежност
от обич,
топлина
и нежност,
и сякаш всеки миг ще полети
подобно влюбен гълъб
във простора ...
Мечтаеш си понякога...
Нали ще е прекрасно -
с усмивка,
с поглед
и тебе някой
в някой ден,
във себе си
да нарисува...
Не си Висоцки - то е ясно!...
Но иска ти се
някъде
една Марина
и за теб да съществува!...
© Роберт All rights reserved.
