10.11.2016 г., 6:47 ч.  

И ти ли ще ме предадеш? 

  Поезия » Любовна
827 6 7

И ти ли ще ме предадеш, кажи,

щом залезът обагри във червено

върхарите на белите брези?...

Ще бъде  тъжно, мрачно и студено...

 

И ти ли ще вмениш на мен вина,

че без да питам, силно съм  обичал?

И носен пак от шеметна вълна

като хлапак след вятъра съм тичал?...

 

Ще отречеш ли - в  стихналия лес

гласът ти, идващ с ехото далечно:

„Обичам те...” кънти и в мене днес...

Но аз запомних още: „...Вечно!... вечно!...”

 

Кажи, че няма да ме обвиниш,

че стихове любовни съм ти писал?...

Тогава вече  ще ме убедиш -

за теб да пея, нямало е смисъл!...

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човек винаги може да намери причина, повод, претекст , за да оправдае определени свои действия, постъпки...Благодаря, че прочете, Светла!...
  • Коя би те обвинила...
  • Да, много точно казано - всеки както може!...
    Благодаря, приятели!...
  • Няма нищо хубаво в тъгата на човек... Но я украсява с думи, всеки както може...
  • Да, както винаги хубаво!
  • Дааа...! Стоя и си мисля тази сутрин, че само за 23 дни този автор успя да убеди много почитатели на качественото слово, че не бива да пропускат страничката му.
  • Хубав стих!
Предложения
: ??:??