И ти ли ще ме предадеш, кажи,
щом залезът обагри във червено
върхарите на белите брези?...
Ще бъде тъжно, мрачно и студено...
И ти ли ще вмениш на мен вина,
че без да питам, силно съм обичал?
И носен пак от шеметна вълна
като хлапак след вятъра съм тичал?...
Ще отречеш ли - в стихналия лес
гласът ти, идващ с ехото далечно:
„Обичам те...” кънти и в мене днес...
Но аз запомних още: „...Вечно!... вечно!...” ...