27.03.2015 г., 22:58 ч.

И ти ли си син на черната дупка? 

  Поезия » Пародии
541 0 0

Плът ли е, което ме преобръща,
химия, просто докосване…
След него оставам ли същата
или равно е на анатемосване?

 

След тебе оставам ли аз
или съм разпилени отломки,
от погледа ми атлазен,
припаднал до тебе, безропотно?

 

След тебе има ли свят
или вселената свършва тогава,
когато ни настигне сутринта
и зората ме задушава?

 

И ти ли си син на черната дупка,
или засмуква ме това,
че между другото на теб съм ти се случила,
а аз те рисувам за моя съдба?

 

И има ли някакво значение…
В ума ми е само онази целувка,
с която ме заглушаваш, като влизаш в мене…
Не мога, не искам друг спомен да пускам,

 

искам този да ме разяде,
да се разпадна на милиони частици,
за да можеш да се върнеш, да ме възпроизведеш,
или да ме разпилее вятъра сред птиците.

 

 

27.03.2015г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??