Mar 27, 2015, 10:58 PM

И ти ли си син на черната дупка?

  Poetry » Parody
827 0 0

Плът ли е, което ме преобръща,
химия, просто докосване…
След него оставам ли същата
или равно е на анатемосване?

 

След тебе оставам ли аз
или съм разпилени отломки,
от погледа ми атлазен,
припаднал до тебе, безропотно?

 

След тебе има ли свят
или вселената свършва тогава,
когато ни настигне сутринта
и зората ме задушава?

 

И ти ли си син на черната дупка,
или засмуква ме това,
че между другото на теб съм ти се случила,
а аз те рисувам за моя съдба?

 

И има ли някакво значение…
В ума ми е само онази целувка,
с която ме заглушаваш, като влизаш в мене…
Не мога, не искам друг спомен да пускам,

 

искам този да ме разяде,
да се разпадна на милиони частици,
за да можеш да се върнеш, да ме възпроизведеш,
или да ме разпилее вятъра сред птиците.

 

 

27.03.2015г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...