И толкова е хубава заблудата
Старицата, в която се превърнах
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън,
че само клечка от кибрит не стига,
ако кутийката е смачкана и мокра.
Но струйка дим в небето се издига.
Маркира границите на копнежа,
пропуснатите мигове рисува.
Конете на последната надежда
към крайна спирка може би пътуват.
Но все още потропват със копита,
с развети гриви провокират бурята,
искри в очите светкат заплашително.
И толкова е хубава заблудата,
че имам време, много и за всичко,
че силите внезапно ще се върнат.
Разсипва смях душата на момиче
в старицата, в която се превърнах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
