И това е любов...
Приятелю, добре, че си далече –
пространствата ме пазят да сгреша.
Неволно те очаквам всяка вечер
и жажда мъчи моята душа.
А после идват сънища порочни,
отнасят ме в далечни светове
и нещо неочаквано започва –
изкачвам непознати върхове.
Една неподозирана наслада
изпълва всичките ми сетива.
Събуждам се по-хубава, по-млада...
И всяка нощ повтаря се това.
Така те имам – във съня си само.
Без никакви проблеми, без вина.
И със това усещане измамно
живея като влюбена жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
