И тръгнах като вятър…
Каква прекрасна песен е от птици,
а мама ме целува с детски смях.
Цветята се разтварят във редици,
стихията е жива между тях.
И тръгнах като вятър из полета,
на всички да запея, че съм зов.
А чашката на всеки цвят е мека,
пространствата са пълни със любов.
Родена си от всяка малка пъпка,
о, майчице - тъй свидна и добра.
Но Бог ми е отворил с обич пътя
и всичко е превърнал във игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Небесен Владетел Всички права запазени
