НебесенВладетел (Небесен Владетел)
29 35
30.11.2022 г., 11:07 ч.

И тръгнах като вятър… 

  Поезия » Друга
436 3 6

Каква прекрасна песен е от птици,

а мама ме целува с детски смях.

Цветята се разтварят във редици,

стихията е жива между тях.

 

И тръгнах като вятър из полета,

на всички да запея, че съм зов.

А чашката на всеки цвят е мека,

пространствата са пълни със любов.

 

Родена си от всяка малка пъпка,

о, майчице - тъй свидна и добра.

Но Бог ми е отворил с обич пътя

и всичко е превърнал във игра.

 

© Небесен Владетел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??