Каква прекрасна песен е от птици,
а мама ме целува с детски смях.
Цветята се разтварят във редици,
стихията е жива между тях.
И тръгнах като вятър из полета,
на всички да запея, че съм зов.
А чашката на всеки цвят е мека,
пространствата са пълни със любов.
Родена си от всяка малка пъпка,
о, майчице - тъй свидна и добра.
Но Бог ми е отворил с обич пътя
и всичко е превърнал във игра.
© Небесен Владетел All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
