И търся себе си
Загърбих пропилените отблясъци
на хилядите неродени изгреви
пропаднали сред плаващите пясъци
на ненаписаните мои стихове.
Отпих от тъмнината кръв съсирена
по-черна и от демонско копито,
лъжа открих във всяка своя истина,
самовнушение, удобно за очите...
Залутах се в кошмарните си сънища
оплели ме в заблуди, че съм буден.
Пребродих и измислените пътища -
От предния... бе всеки нов по-труден...
И търсих себе си, където все не бях,
и търся се дори и в този стих,
но кой съм аз? Така и не разбрах...
И затова съм глух... за своя вик...
06.01.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
