mislitel (Георги Каменов)
1188 11337
14.01.2025 г., 7:46 ч.

И търся себе си 

  Поезия » Философска, Друга
87 1 7
Загърбих пропилените отблясъци
на хилядите неродени изгреви
пропаднали сред плаващите пясъци
на ненаписаните мои стихове.

Отпих от тъмнината кръв съсирена
по-черна и от демонско копито,
лъжа открих във всяка своя истина,
самовнушение, удобно за очите...

Залутах се в кошмарните си сънища
оплели ме в заблуди, че съм буден.
Пребродих и измислените пътища -
От предния... бе всеки нов по-труден...

И търсих себе си, където все не бях,
и търся се дори и в този стих,
но кой съм аз? Така и не разбрах...
И затова съм глух... за своя вик...

06.01.2025.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??