4.09.2010 г., 23:47 ч.

... и уби уморената си безтегловност 

  Поезия » Любовна
1155 0 11

 

 

 

Усещаш ме –

прегърнал през рамо

поредната си лъскава илюзия,

забравяш и нея, и себе си,

щом ме почувстваш –

задавяш се в собствената си

уморена безтегловност,

мечтаеш ме и се страхуваш,

но знаеш,

че без мен не можеш,

че вече дори въздухът не ти е вкусен -

удавили са го

в черните си безплодни утроби

хиляди дни - малки шарени ку*ви,

и хиляди нощи – звездни сънища с мен,

и хиляди болящи пробуждания –

 

страхът ти,

зареден

в руската рулетка

на  нашата обреченост,

гръмна

и се изпари

нейде

в тъмното...

 

 

септември *2010

www.spiritofburgas.web244.com

 

 

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??