... и уби уморената си безтегловност
Усещаш ме –
прегърнал през рамо
поредната си лъскава илюзия,
забравяш и нея, и себе си,
щом ме почувстваш –
задавяш се в собствената си
уморена безтегловност,
мечтаеш ме и се страхуваш,
но знаеш,
че без мен не можеш,
че вече дори въздухът не ти е вкусен -
удавили са го
в черните си безплодни утроби
хиляди дни - малки шарени ку*ви,
и хиляди нощи – звездни сънища с мен,
и хиляди болящи пробуждания –
страхът ти,
зареден
в руската рулетка
на нашата обреченост,
гръмна
и се изпари
нейде
в тъмното...
септември *2010
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова All rights reserved.
