И все от любов...
Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,
не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.
Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,
с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.
За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче,
и нагарча ми вашата милост – две шепички сол.
Ореол мъченишки – съвсем на рога равнозначен,
е надянал "месията"... Вижте го! Царят е гол!
И я пазя в сърцето си чиста (не само в неделя)
моя истина мъничка: Имаш ли, нямаш ли... Дай!
Озверяло човечество стръвно край мене споделя,
само думи на гурута, водещи в някакъв рай.
Аз не вярвам, дори не сънувам, а сигурно зная.
Още лутам се... Търся го пътя си – светъл и нов,
но усмивка, прегръдка, милувка... И ето ви рая...
Не съм ангел и аз, но възкръсвам... И все от любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ