12.11.2025 г., 19:54

И все от любов...

153 0 0

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,

не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.

Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,

с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.

 

За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче,

и нагарча ми вашата милост – две шепички сол.

Ореол мъченишки – съвсем на рога равнозначен,

е надянал "месията"... Вижте го! Царят е гол!

 

И я пазя в сърцето си чиста (не само в неделя)

моя истина мъничка: Имаш ли, нямаш ли... Дай!

Озверяло човечество стръвно край мене споделя,

само думи на гурута, водещи в някакъв рай.

 

Аз не вярвам, дори не сънувам, а сигурно зная.

Още лутам се... Търся го пътя си – светъл и нов,

но усмивка, прегръдка, милувка... И ето ви рая...

Не съм ангел и аз, но възкръсвам... И все от любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...