Nov 12, 2025, 7:54 PM

И все от любов...

  Poetry
156 0 0

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,

не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.

Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,

с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.

 

За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче,

и нагарча ми вашата милост – две шепички сол.

Ореол мъченишки – съвсем на рога равнозначен,

е надянал "месията"... Вижте го! Царят е гол!

 

И я пазя в сърцето си чиста (не само в неделя)

моя истина мъничка: Имаш ли, нямаш ли... Дай!

Озверяло човечество стръвно край мене споделя,

само думи на гурута, водещи в някакъв рай.

 

Аз не вярвам, дори не сънувам, а сигурно зная.

Още лутам се... Търся го пътя си – светъл и нов,

но усмивка, прегръдка, милувка... И ето ви рая...

Не съм ангел и аз, но възкръсвам... И все от любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...