И все от любов...

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,

не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.

Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,

с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.

За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче,

и нагарча ми вашата милост – две шепички сол.

Ореол мъченишки – съвсем на рога равнозначен,

е надянал "месията"... Вижте го! Царят е гол!

И я пазя в сърцето си чиста (не само в неделя)

моя истина мъничка: Имаш ли, нямаш ли... Дай!

Озверяло човечество стръвно край мене споделя,

само думи на гурута, водещи в някакъв рай.

Аз не вярвам, дори не сънувам, а сигурно зная.

Още лутам се... Търся го пътя си – светъл и нов,

но усмивка, прегръдка, милувка... И ето ви рая...

Не съм ангел и аз, но възкръсвам... И все от любов...