И все пак - Беше красива любов!
Беше красиво тогава
и силно...
Като вятър от лято.
Като слънчев загар.
Като безвремие лунно
и диво...
На сън ме обгърна
и сля се с мен
мислено.
Тихо.
Безумно...
Впи се в мечтите ми
жалки-
Разгърна ги!
С тишината ми
играеше
нежно.
Внимателно.
И случи се,
бе неизбежно...
Влюбих се в теб
и изгубих се.
Помня, сякаш
че беше сега-
как в пламък
се превърнах.
Как горях,
даже летях
забравила страх.
Забравила всичко
наоколо,
защото те имах...
така ярко.
Сега се разпадам,
а падането беше
жестоко
и страшно.
Но събудих се
някак си
и разбрах-
било е за кратко.
Любов,
която ме загърна
с прах.
И все пак-
красива Любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
...
