5.11.2015 г., 18:06 ч.

И все пак е някакво начало 

  Поезия
436 0 9

ВСЕ ПАК Е НЯКАКВО НАЧАЛО

 

Разкъсват зверовете в мен Човека.
Съдират уморени чувства.
Захапали плътта на светлината,
забили свойте зъби и не пускат.

 

Очите уморени от обичане,
(не срещнах нейните – да ме обичат)
сега очакват само враните,
последният им залез да изпият.

 

Ръцете уморени от прегръщане
на вятъра, възглавници и мене,
разчупват твърдия, насъщния…
За последното причастие е време…

 

Краката, уморени от пътеките,
раздирани от камъни и тръни,
ще си починат от годините вървене
във търсене на теб и мене.

 

Разкъсват зверовете в мен Човека…
Захапали са мъката отляво,
кръвта изтича и… умирам!
Все пак е някакво начало!

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви приятели. Радвам Ви се от сърце. Бъдете щастливи.
  • Съдораздиращо! Аплодисменти!
  • "Очите уморени от обичане,
    (не срещнах нейните – да ме обичат)
    сега очакват само враните,
    последният им залез да изпият."

    Съгласен съм с Катя! Познато ми е... също така и доста болезнено, но поздравления и не се отказвай!
  • Силно!
  • Когато боли се пишат най-силните стихове. Всяко нещо си има цена, а пишещия плаща със сълзите си. Познато ми е.
    Много ми хареса, но и натъжи.
  • Не мога да остана безразлична към този пълен с болка текст! При това написан много талантливо! Браво, Емо! Начало е...
  • Ех,Емо,Емо!
  • Разкъсват зверовете в мен Човека…
    Захапали са мъката отляво,
    кръвта изтича и… умирам!
    Все пак е някакво начало!

    Захапали са мъката отляво!
    Мълча!
  • Емо! Едно от най-страхотните ти! Нека те прегърна!!
Предложения
: ??:??