5.11.2015 г., 18:06

И все пак е някакво начало

Поезия

660 0 9

ВСЕ ПАК Е НЯКАКВО НАЧАЛО

Разкъсват зверовете в мен Човека.
Съдират уморени чувства.
Захапали плътта на светлината,
забили свойте зъби и не пускат.

Очите уморени от обичане,
(не срещнах нейните – да ме обичат)
сега очакват само враните,
последният им залез да изпият.

Ръцете уморени от прегръщане
на вятъра, възглавници и мене,
разчупват твърдия, насъщния…
За последното причастие е време…

Краката, уморени от пътеките,
раздирани от камъни и тръни,
ще си починат от годините вървене
във търсене на теб и мене.

Разкъсват зверовете в мен Човека…
Захапали са мъката отляво,
кръвта изтича и… умирам!
Все пак е някакво начало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

emo2 (Емил Стоянов)

Благодаря Ви приятели. Радвам Ви се от сърце. Бъдете щастливи.

2015-11-06T14:57:30+02:00
valqka (Валентин Василев)

Съдораздиращо! Аплодисменти!

2015-11-06T09:05:34+02:00
extreem90 (Калоян Калинов)

"Очите уморени от обичане,
(не срещнах нейните – да ме обичат)
сега очакват само враните,
последният им залез да изпият."

Съгласен съм с Катя! Познато ми е... също така и доста болезнено, но поздравления и не се отказвай!

2015-11-05T22:59:43+02:00
valia1771 (Ивон)

Силно!

2015-11-05T21:25:41+02:00
troia (Катя Иванова)

Когато боли се пишат най-силните стихове. Всяко нещо си има цена, а пишещия плаща със сълзите си. Познато ми е.
Много ми хареса, но и натъжи.

2015-11-05T21:22:11+02:00