И все пак е някакво начало

5.11.2015 г., 18:06 ч.

Поезия

5.0 / 8

541 0 9

ВСЕ ПАК Е НЯКАКВО НАЧАЛО
Разкъсват зверовете в мен Човека.
Съдират уморени чувства.
Захапали плътта на светлината,
забили свойте зъби и не пускат.
Очите уморени от обичане,
(не срещнах нейните – да ме обичат)
сега очакват само враните,
последният им залез да изпият.
Ръцете уморени от прегръщане
на вятъра, възглавници и мене,
разчупват твърдия, насъщния… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Приключенията на Съни
Още една пролет

Сняг от ябълков цвят. И отново април е. Пак се вглеждам назад: Господ в мене повил е чист и чакан жи...
Да мога най-накрая да се скрия

Аз още се люлея на везните – отляво път, отдясно пропаст дебне. Очите всички крайности опитват, но к...
Глина

Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...

Още произведения »