emo2 (Емил Стоянов) emo2 (Емил Стоянов)
14 239
Nov 5, 2015, 6:06 PM

И все пак е някакво начало

  Poetry
665 0 9

ВСЕ ПАК Е НЯКАКВО НАЧАЛО

 

Разкъсват зверовете в мен Човека.
Съдират уморени чувства.
Захапали плътта на светлината,
забили свойте зъби и не пускат.

 

Очите уморени от обичане,
(не срещнах нейните – да ме обичат)
сега очакват само враните,
последният им залез да изпият.

 

Ръцете уморени от прегръщане
на вятъра, възглавници и мене,
разчупват твърдия, насъщния…
За последното причастие е време…

 

Краката, уморени от пътеките,
раздирани от камъни и тръни,
ще си починат от годините вървене
във търсене на теб и мене.

 

Разкъсват зверовете в мен Човека…
Захапали са мъката отляво,
кръвта изтича и… умирам!
Все пак е някакво начало!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • emo2 (Емил Стоянов)
    emo2 (Емил Стоянов)
    Благодаря Ви приятели. Радвам Ви се от сърце. Бъдете щастливи.
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Съдораздиращо! Аплодисменти!
  • extreem90 (Калоян Калинов)
    extreem90 (Калоян Калинов)
    "Очите уморени от обичане,
    (не срещнах нейните – да ме обичат)
    сега очакват само враните,
    последният им залез да изпият."

    Съгласен съм с Катя! Познато ми е... също така и доста болезнено, но поздравления и не се отказвай!
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Силно!
  • troia (Катя Иванова)
    troia (Катя Иванова)
    Когато боли се пишат най-силните стихове. Всяко нещо си има цена, а пишещия плаща със сълзите си. Познато ми е.
    Много ми хареса, но и натъжи.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0