15.03.2007 г., 2:25

И все пак са просто думи

1.3K 0 2
Мрак и светлина,
студ и топлина,
омраза и любов,
скръб и радост,
жар и плам,
грозота и красота.
Просто думи отрицателни?!
Не, думи наложителни.
Така красиви и ужасни,
те привличат мисълта.
Нима без тях не можем,
нима без тях не сме хора?
Без тях ние сме нищо?
Да, без тях едва ли
щяхме да просъществуваме.
И все пак те са
просто думи, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...