doubt (Ирина)
51 258
5.06.2013 г., 14:14 ч.

И всеки път, когато във стаята ти влизам... 

  Поезия » Друга
653 0 5

И всеки път, когато във стаята ти влизам, сърцето ми се свива,

И празното легло, и спрелият часовник по малко в мен убиват.

И виждам, че те няма, но пак необяснимо очаквам да те видя...

Дори да е измама... и думите не стигат... и времето не стига...

И всеки път, когато животът ми поема във своята посока,

Аз спирам на вратата и образa ти галя със скритата си болка.

И мислите не стигат, и времето не стига, и листът ми е празен.

И как да съм щастлива, щом пак и днес те няма, и как да се запазя?

И всеки ден минава без теб, така случайно, не плача, нямам време…

А болката отвътре сама ме задушава и всичко ми отнема...

И как да проумея, че вече съм без тебе, аз просто го отричам,

Пред себе си не смея, не може да те няма щом още те обичам.

Нали така ме учиш, в минало време не говоря, не може да те няма,

Че щом човек желае, желанието се случва.... едничко ми остана...

Нали преди ми каза - за нас светът е стъклен, от лошото сме скрити

И обеща да пазиш нас всички от тъгата, от мъката в очите, от обиди...

Обидих се, че тръгна така без време, сякаш не съм била ти нужна.

Не вярвам, че те няма, не може да си тръгнеш, да ме оставиш тъжна...

И сякаш вкаменени, сълзите ми поглеждат през празния ми поглед...

Не може да те няма, недей, не ме подвеждай, че гледаш ме отгоре.

Ако сега ме чуваш и виждаш ми сълзите, нима не би се върнал?!

Не може да те няма, не каза, че си тръгваш, не си ме и прегърнал...

Ела си!!!

© Ирина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??