И вярвах... и отричах...
***
И колко да се крия в участта?
И колко да опитвам да ме няма?
Кажи ми как да смажа болестта!
Кажи ми как незнаене да стана!
Едва, когато спрях да съм дете...
Едва дочака в мене тази рана...
да шурне като кърваво море...
да търси брегове в бездънна яма...
А вече не очаквам този свят
да спре да ме более маскарадно.
И знам, че само камъни свистят
в главата ми - налудно, безпощадно...
Защото дълго молих и валях...
И вярвах, и отричах в мене Бога...
Във полета притихнах и се спрях
в Небето да живея... че не мога
да нося тази тежест... Като нож
прорязваше усмивката лъчиста.
Потърсих в дънен мрак лечебен вожд.
Намерих го - във Любовта ти чиста...
И колко да се крия в участта?
И колко да опитвам да ме няма?
Кажи ми как да смажа болестта!
Кажи ми как незнаене да стана!
Едва, когато спрях да съм дете...
Едва дочака в мене тази рана...
да шурне като кърваво море...
да търси брегове в бездънна яма...
А вече не очаквам този свят
да спре да ме более маскарадно.
И знам, че само камъни свистят
в главата ми - налудно, безпощадно...
Защото дълго молих и валях...
И вярвах, и отричах в мене Бога...
Във полета притихнах и се спрях
в Небето да живея... че не мога
да нося тази тежест... Като нож
прорязваше усмивката лъчиста.
Потърсих в дънен мрак лечебен вожд.
Намерих го - във Любовта ти чиста...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
Затова и ме кефиш!
