Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Apr 27, 2008, 4:55 PM

И вярвах... и отричах...

  Poetry
1K 0 10
***

И колко да се крия в участта?
И колко да опитвам да ме няма?
Кажи ми как да смажа болестта!
Кажи ми как незнаене да стана!

Едва, когато спрях да съм дете...
Едва дочака в мене тази рана...
да шурне като кърваво море...
да търси брегове в бездънна яма...

А вече не очаквам този свят
да спре да ме более маскарадно.
И знам, че само камъни свистят
в главата ми - налудно, безпощадно...

Защото дълго молих и валях...
И вярвах, и отричах в мене Бога...
Във полета притихнах и се спрях
в Небето да живея... че не мога

да нося тази тежест... Като нож
прорязваше усмивката лъчиста.
Потърсих в дънен мрак лечебен вожд.
Намерих го - във Любовта ти чиста...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0