Apr 27, 2008, 4:55 PM

И вярвах... и отричах...

  Poetry
1K 0 10
***

И колко да се крия в участта?
И колко да опитвам да ме няма?
Кажи ми как да смажа болестта!
Кажи ми как незнаене да стана!

Едва, когато спрях да съм дете...
Едва дочака в мене тази рана...
да шурне като кърваво море...
да търси брегове в бездънна яма...

А вече не очаквам този свят
да спре да ме более маскарадно.
И знам, че само камъни свистят
в главата ми - налудно, безпощадно...

Защото дълго молих и валях...
И вярвах, и отричах в мене Бога...
Във полета притихнах и се спрях
в Небето да живея... че не мога

да нося тази тежест... Като нож
прорязваше усмивката лъчиста.
Потърсих в дънен мрак лечебен вожд.
Намерих го - във Любовта ти чиста...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...