BeH (Венцислав Крумов)
22 36
16.11.2005 г., 10:09 ч.

И з о с т а в е н 

  Поезия
929 0 6
И з о с т а в е н


Тръгвам без посока
всичко тъмно е, а не е нощ;
слънцето не свети...
Вървя, а не срещам хора,
само сенки, без плът и кръв.
Сляп ли съм или пък мъртъв?
Не, сърцето още бие...
Тъпа болка в мен пулсира,
изяжда ме отвътре...
Душата бавно гасне,
плаче, стене, не разбира
с какво сгрешила е...
Да, забравена е тя
и от Бога, и от хора...
Колко пъти аз се молех
някой да ме чуе...
Колко пъти аз се молех
някой да ме види...
Безплътен призрак
бродещ в мрака!
Изоставен....
И от Бога, и от хора....

© Венцислав Крумов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова тъгно...Напомня ми нечто...6+
  • Не се тревожи де,може просто да сънуваш.Бог забавя,ала не забравя Е от мен ще е 1-вата 6-чка
  • Много е хубав,много ми хареса!!!
  • Благодаря Ви Искренно се радвам, че се хареса на някого
  • Страхотно е като стил на писане и като сиужет
  • Страхотно е като сил на писане и като сиужет
Предложения
: ??:??