contessa (Светла Асенова)
226 7143
1.03.2013 г., 20:37 ч.

И заблестяха сапфирени въздишки 

  Поезия » Любовна
749 0 7

И заблестяха сапфирени въздишки

 

 

Тъгувал си... И няколко въздишки от странна

нощ, в която си ме искал. Отронил си. До болка

влюбен аромат на мента. Над мен. Неотпил ранна

роса все още. В невъзможен тюркоаз сред мрака.

 

 

Не знаех... За тях. Нито за силата на скритите ти

страсти. Тъмни. Как хиляди пъти си ме събличал

в мислите си. И как после воала на целувките ти

е прикривал голотата ми. И все името ми изричал.

 

 

А така... Тихо е било. В мен. Непочувствала трепета

в гърдите ти. И мъката ти, че поне веднъж не смеещ

да ме събудиш не си осъмвал до мен. Само листчета

накъсани любовни писма. И ти. Пак за мен мислещ.

 

 

Разпръснаха се... Твоите въздишки. Разбивайки се

в безразличие. И заблестяха. Кристалчета сапфирени

из въздуха. Феерия от чувства. Така и недокосвайки се

до моите. И до усещанията ми. Безкрайно ненамерени.

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??