3.08.2024 г., 10:27  

И затова съм ти любима...

436 0 0

Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.

 

Такава съм. Гори душата, за да свети,
сърцето ми е вихър луд, неукротим.
Защо, животе мой захващаш се с поети,
щом нямаш хъс и сили, как ще полетим?

 

Понякога не се познавам – тиха кротка,
 в очите мои звезден път е отразен,
желанието светло мърка като котка
и знам, че се залъгваш... Само не и мен...

 

А да съм друга, делнична... Такива има,
сама със себе си воювала аз бих...
Различна съм... И затова съм ти любима...
света побрала в звук, любов и нежен стих...

 

https://youtu.be/6C2qS5L819s?si=kPrqRD9y3ht0jIto

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...