Иде есен
Щъркелите отлетяха,
лястовиците и те,
а така щастливи бяха
те край живналата стряха...
Но животът си тече, тече.
Бук в тъгата пожълтява,
свел главата слънчоглед,
дни от утро потъмняват,
плавно леса претворяват
в цветно-есенен портрет.
Във дъждовния сумрак,
с взор, зад тихото перде
чух през скъцащия праг
да пристъпва есен пак...
И животът си тече... Тече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
