Щъркелите отлетяха,
лястовиците и те,
а така щастливи бяха
те край живналата стряха...
Но животът си тече, тече.
Бук в тъгата пожълтява,
свел главата слънчоглед,
дни от утро потъмняват,
плавно леса претворяват
в цветно-есенен портрет.
Във дъждовния сумрак,
с взор, зад тихото перде
чух през скъцащия праг
да пристъпва есен пак...
И животът си тече... Тече.
© Георги Бъчваров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
