Щъркелите отлетяха,
лястовиците и те,
а така щастливи бяха
те край живналата стряха...
Но животът си тече, тече.
Бук в тъгата пожълтява,
свел главата слънчоглед,
дни от утро потъмняват,
плавно леса претворяват
в цветно-есенен портрет.
Във дъждовния сумрак,
с взор, зад тихото перде
чух през скъцащия праг
да пристъпва есен пак...
И животът си тече... Тече.
© Георги Бъчваров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
