1.05.2010 г., 1:23

Идентичност

835 0 10


 

 

                                                       Губя очертания.

                                                       Съзнателно ги губя.

                                                       Цял живот съм го търсил-

                                                       да загубя грешните очертания

                                                       и да стигна до дъното

                                                       на субективният ужас,

                                                       после да удържа отново,

                                                       за да мога да го преобразувам

                                                       в безмълвие,

                                                       ведрост и малък огън.

                                                      Тогава очертанията ми ще се върнат

                                                       вече различни-

                                                       ефирни изящни,

                                                       и ще имат

                                                       за материална граница

                                                       лицето ти,

                                                       устните ти,

                                                       очите ти,

                                                       а духът ми

                                                       ще прониква

                                                       отвъд

                                                       лицето ти,

                                                       устните ти,

                                                       очите ти,

                                                       и няма да ранява,

                                                       ще просветлява и радва

                                                       и ще носи

                                                       малки невидими искрици,

                                                       дано да топлят и други.


Музика: "Questo immenso"

txt

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса
  • !!!
  • Заглавието достойно може да бъде и "Любов". Малцина се познават толкова добре, че да виждат грешните си (духовни) очертания и да пожелаят да ги преобразуват (макар и субективно)в просветление и радост и за други. Поздрав!
  • Хубаво! Дано да топлят!
    Поздравления!

    п.п.: И песента е хубава!
  • релогнах се, за да ти кажа колко е хубаво...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...