26.12.2011 г., 1:36

Идея

962 0 2

Идея

 

 

Дадена ми бе  една идея,

че е време и аз да започна да живея.
Стори ми се интересна тема
и реших  да се заема.

Защо не? Ще бъде чудесно.

Започнах да се смея,

да се радвам на малките неща.

Но явно това не го умея
и скоро озовах се във пещта.

Да живееш хич не беше лесно.

Да мислиш за околните носело печал,
може би, но понякога си заслужава.

Да не искаш нищо, щом си дал,
без значение дали другият го оценява.

Изкуство е да помагаш, да подадеш ръка
на някой непознат без повод, просто ей така.

Въпреки че ти си тъжен,
оставаш в периферията, неоценен

и често си забравен.

Около теб всичко е,

враждебно, студено и сиво.
Няма го малкото пламъче на хората  в очите
топло, ярко и игриво.

Въпреки лошите неща ти споделяй.

Защото рано или късно доброто ще се върне
може да не ти се вярва, но щастието ще те настигне и ще те  прегърне.

 

 

25.12.11 г.

 

В.Николов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеално.Истинско.Прекрасно.
  • Честито Рождество! Идеята я има и тя е добра, понякога е в рима, друг път - не можах да разбера! Избягвай толкова дълги стихове като този последния в твоето стихотворение, накъсай го, подреди го стъпаловидно и ще звучи по-добре! И дерзай, поете, поезията не е в римите, а в душата и очите! Весели празници!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...