8.09.2020 г., 10:01

Идея за Второто възстание

1.8K 1 8

Протестирам си кротко и красноречиво -

на ден със стек бира и бутилка вино.

Не гладувам - дават пица, имаме скара...

абе хапване яко и пълен е барът.

 

Некой път ни запращат  у лево, у десно -

къде каже Шефът...другото - лесно:

дава кашонче с боя, яйца и домати -

хвърлям и цапам, където ме прати.

 

После обратно - да събираме сили

за поредното шоу на Отровното трио.

И неподсъдно ни е на душата,

че отпред и за нас стои Адвокатът.

 

Но, ако може...на Второто възстание,

както са смели на думи и възвания,

Триото да ни поведе на барикадите,

на първа линия - пред полицаите.

 

А аз ще протестирам от микрофона-

научих им речите, запомних и тона.

Това ще е пътят към победното дело -

Отровното трио - не отзад, а начело.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Петър! Знам как се пише "въстание", но това е пародия....ВЪЗбудили се мищоците ( сетили се внуците на "дядовците", как са си живели по соца ) и ВЪЗстанаха,...да си върнат животецът. Благодаря ти, че ме разбра!
  • Засилих се по навик да ти дам акъл как се пише “въстание”, после се спрях. Ми то така се пишело до 1945, допреди да дойдат на власт онези, дядовците на сегашните. 👍
  • Ех, Петър! Знаех си!!! Благодаря ти!
  • Да добавим и още един, вероятно - също мислещ. Понякога.
  • Еха! Знаех си, че има и нормално мислещи хора в тази, ненаучила уроците си от миналото, страдалница - България!
    Марианка, Стойчо, Младен, Юрински...Огромно Благодаря!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...