ИДИ СИ С ВЯТЪРА...
Иди си с вятъра...
Иди си с вятъра, подгонил птиците,
килим след себе си разпръснал от тъга,
лети... а мойте мисли като жиците
на кръст ще разпне черно-бяла самота.
Тръгни си с ятото, побягнало от тук,
поело път към топъл южен бряг...
но сетиш ли в сърцето късче студ,
не се завръщай в миналото пак!
Иди си с есенния дъжд... в мъглата,
след теб в душата дълго ще вали,
навярно с пролетните ласки от позлата
и споменът ще спре да ме боли...
02.09.2006г.
Иди си с вятъра, подгонил птиците,
килим след себе си разпръснал от тъга,
лети... а мойте мисли като жиците
на кръст ще разпне черно-бяла самота.
Тръгни си с ятото, побягнало от тук,
поело път към топъл южен бряг...
но сетиш ли в сърцето късче студ,
не се завръщай в миналото пак!
Иди си с есенния дъжд... в мъглата,
след теб в душата дълго ще вали,
навярно с пролетните ласки от позлата
и споменът ще спре да ме боли...
02.09.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
