28.09.2014 г., 20:47

Идилична есен

650 0 0

Заваля есенният дъжд следван от градушки

в самото начало на тримесечната златна ера,

вкъщи замириса на печени червени чушки,

с които става известна есенната атмосфера.

 

И улиците са мокри, и въздухът е влажен,

а покривите плачат – лястовиците изпращат,

сутрин очакваният изгрев е камуфлажен –

от рязката промяна и нощите лед захващат.

 

Дърветата стареят в есенната идилия тиха,

нощите растат, а дните изостават след тях,

но жълтите дни узрялата реколта спасиха,

затова, ако се радваме на есента – не е грях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...