Идилия...
(поезия за ощипани девици)
Не ми показвай срутената плевня,
че дворът стар какво не е видял,
в омаята на цъфналите вишни
и в шепота на пролетни треви,
не се е скрил един девичи вопъл
или със мъжки друг не се е слял.
Но ти, прости,
не мога да посегна
и после да потъна във печал.
Не ми показвай тихата река,
в тревите тук - девица не остана,
заслушани в пенливата вода,
изкъпала на камъните стона
и влюбени оставаха така
в негата бяла на една топола.
Но ти, прости,
не мога аз без свян
да се изкъпя във водата гола.
Не ми показвай старото дърво,
че стволът му нима не е послужил,
за стълб любовен в мигове на луд
копнеж, изпуснат някъде на воля,
как скрити в нежността
два нежни крака
във плътни страсти, изпаряват мрака.
Но ти, прости,
не мога аз сама,
да галя нежно, твърдата кора.
И не показвай устните горещи,
знам, с тях умело палиш луди свещи,
и в мрака закачливо тананикаш,
вървиш към мен и бавно се събличаш...
Какво да сторя,
питам се без глас,
ще да се скрия в тихия екстаз
на тъмна нощ, обгърнала със устни
красивата луна.
Но ти, прости,
не мога тъй сама
да ти се дам сред тъмната гора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
)
